Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал,че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязъл, обаче , че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа: "О,боже,Ти някога ми каза, че след като Те следвам, Ти ще върви�? винаги с мен. Но аз забелязах , че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка има�?е само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам."
Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато вижда�? само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце!"