Доний К. Донев Коптски е езикът, който се е говорил в Египет за период от 3500 г. преди налагането на арабски, вследствие насилствена ислямизация. Думата „копт” произлиза от името „Аигипт[ос]”. Разликата между египетски и коптски е, че първият използва йероглифи, а вторият коптска азбука. Коптската азбука е съставена на базата на гръцката от 24 гръцки и [...]

Доний К. Донев Асеманиевото евангелие е първоначално каталогизирано във Ватиканската библиотека като Codex Vaticanus Slavicus 3 Glagoliticus. То е открито в Ерусалим през 1736 г. от видния ориенталист и префект на библиотеката Йосиф Симон Асемани (1687-1768). Известно е още като иларийско евангелие, Ватикански евангелистар и с популярното днес Codex Assemanianus. Кодексът съдържа 158 пергаментни листа със средна [...]

епископ Христо Писаров:
Интелектуалния синтез на Църквата в идеята за задгробния живот и екзистенциалната отчужденост, като наличност в евагелския текст. Църквата се опитва да обедини два свята. Окрупняване, Въплъщаване, Разтление и разделение. Духовният сепаратизъм.

презвитер Михаил Новак:
Ад, Чистилще и Рай. Човешка трагикомедия. Реалност на отвъдното възмездие. Вечни ли са "вечните мъки" ?

 

Неделята на 31 януари в православния календар се нарича „Неделя на Блудния син”. На този ден в Църквите се чете и знаменитата притча от Евангелие според Лука 15: 11-32.  „Блудния син” на Рембрант е не по-малко, известна картина от „Троицата” на Рубльов, характерно и за двете картини е присъствието на три персонажа на заден план. Често при екзегезата на този текст се подценява присъствието на по-големия брат, а всъщност притчата ни разказва много за него – формално той никъде не отива, но в сърцето си той е избягал по-далеч от заблудения свой по-малък брат. По-малкия син е избягал телом, но от баща си ли е избягал? Често така да ни се струва, особено когато децата ни един ден ще си тръгнат от нас, ще поемат своя път, ще имат свое семейство, свой дом и свой живот. Така и в тази притча, по-малкия син тръгва към радостта, свободата и щастието, така както само той ги разбира. Във всеки случай избора който прави не е непременно лош. По-големия брат, оставайки физически при своя баща, той духом го напуска, дори нещо повече, поведението му е такова, че той напрактика върви срещу своя баща. Той изпитва цялата сила на злото в  душата си. Колко и какво може да му се даде, а ето че не е получил нищо, дори бащата страда повече за отсъстващия си по-малък син? На преден план в притчата е персоната на бащата, и не случайно в картината на Рембрант акцента е в центъра където са ръцете на бащата, както и при „Троицата” на Рубльов пак ръце сочат чашата.

Притчата ни разказва не за Божието милосърдие, а за човешката завист и злоба. За това и не трябва от този разказ да съдим за Небесния Отец.  Всеки е чел в Евангелието как Иисус казва, че трябва да бъдем милосърдни и състрадателни, както и Небесния наш Отец. В притчата бащата отива да посрещне завръщащият се блуден син. Така и ние ако бъдем нагрубени или обидени от някого и ни поискат прошка за злодеянията извършени срещу нас, ние сме готови да  простим и най-вероятно ще го направим, защо не?

Не персонажа от притчата, а действителния Небесен Бог Отец, не чака хората да припълзят на колене пред Него, не тръгна да ни посреща, а изпрати Своя Син. Бог се устреми и забърза към човека, Бог падна на колене, Бог ни умолява да приемем универсалното всеопрощение – Христос.

Така че главния персонаж в притчата не е нито Бащата, нито блудния син, нито неговия по-голям брат, а Този Който я разказва, Сина но не блудния или завистливия, а просто Божия Син.

На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква (Левит гл. 12).

Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа - "Утехата Израилева". Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:    (прочетете Коментара на Лука 2:21-38 )